Игрите в детската стая

Когато бяхме малки със приятелите ми много обичахме да си ходим на гости и да си разглеждаме нашите детски стаи. Това дори се беше превърнало в нещо като съревнование, макар и у никой от нас да нямаше и капка завист. Беше ни много интересно да седим на големите дивани, с които родителите ни разполагаха.

Но най-много от всичко обичахме да стоим в тяхната спалня и да си лежим на леглото с часове наред, разглеждайки списания и обсъждайки разни клюки. Но все пак най-много от всичко обичахме да украсяваме нашите детски стаи, като слагаме най-различни лепенки и рисунки по стените. Те бяха толкова претрушени, че понякога не оставаше дори и капчица местенце по тях. След като ни омръзнеше да се занимаваме с това това си взимахме една кофа пуканки, сядахме на големите дивани и гледахме анимационни филмчета с часове наред.

Най-готино ни беше обаче, когато родителите ни ги нямаше вкъщи и ние можехме да си гледаме филми в тяхната спалня. Сега наистина ми липсва да стоим с приятелките ми в нашите детски стаи и да се занимаваме с някакви момичешки занимания. Сега също се събираме и клюкарстваме, но пък не и в нашите красиви местенца. Сега отиваме и сядаме на някои дивани, пием си кафенце и си разговаряме спокойно. А най-вече ми липсва гледането на филми на голямата спалня, на която се нареждахме всичките и си хапвахме, запленени от детските филмчета.

Но сега като гледам децата ми как си украсяват техните детски стаи и ми става много мило и драго. Затова винаги когато дойдат техните приятели и им позволявам да си седят на нашите дивани и да си хапват и пийват там колкото искат. И макар и да ми е малко тъпо и неприятно като се въргалят в нашата моята спалня и я обръщат с главата надолу, но пък нали всичко се връща. Ще трябва да си го изтърпя.