Csillagasz

Игрите в детската стая

Когато бяхме малки със приятелите ми много обичахме да си ходим на гости и да си разглеждаме нашите детски стаи. Това дори се беше превърнало в нещо като съревнование, макар и у никой от нас да нямаше и капка завист. Беше ни много интересно да седим на големите дивани, с които родителите ни разполагаха.

Но най-много от всичко обичахме да стоим в тяхната спалня и да си лежим на леглото с часове наред, разглеждайки списания и обсъждайки разни клюки. Но все пак най-много от всичко обичахме да украсяваме нашите детски стаи, като слагаме най-различни лепенки и рисунки по стените. Те бяха толкова претрушени, че понякога не оставаше дори и капчица местенце по тях. След като ни омръзнеше да се занимаваме с това това си взимахме една кофа пуканки, сядахме на големите дивани и гледахме анимационни филмчета с часове наред.

Най-готино ни беше обаче, когато родителите ни ги нямаше вкъщи и ние можехме да си гледаме филми в тяхната спалня. Сега наистина ми липсва да стоим с приятелките ми в нашите детски стаи и да се занимаваме с някакви момичешки занимания. Сега също се събираме и клюкарстваме, но пък не и в нашите красиви местенца. Сега отиваме и сядаме на някои дивани, пием си кафенце и си разговаряме спокойно. А най-вече ми липсва гледането на филми на голямата спалня, на която се нареждахме всичките и си хапвахме, запленени от детските филмчета.

Но сега като гледам децата ми как си украсяват техните детски стаи и ми става много мило и драго. Затова винаги когато дойдат техните приятели и им позволявам да си седят на нашите дивани и да си хапват и пийват там колкото искат. И макар и да ми е малко тъпо и неприятно като се въргалят в нашата моята спалня и я обръщат с главата надолу, но пък нали всичко се връща. Ще трябва да си го изтърпя.

Луксозни детски стаи

Преди време гледах един филм за едно богаташко семейство и просто се удивих с какви неща разполагат те. Децата им имаха най-големит детски стаи, които някога съм виждала. Там имаха всичко – имаха всякакви играчки, плакати, техника, дивани и какво ли още не. Техните стаи не приличаха толкова на спалня, колкото на игрална зала и място за развлечения и пълен релакс.

Макар и филмът да беше доста скучен аз го изгледах целия и то с интерес. Просто нещата бяха толкова претруфени отвсякъде, но пък онези детски стаи направо ми скриха топката. И понеже аз доскоро си бях дете и все още подобни неща ме впечатляват изключително много. Макар и да нямам толкова много голяма нужда от дивани и други подобни неща, бих се зарадвала ако имах поне като техните големи легла. А те бяха наистина огромни.

На такава спалня могат да спят спокойно поне 5 души. Знам, че онези детски стаи не са истински и са направени само за филма, но със сигурност по света има деца, които наистина живеят в такава обстановка. За тях излежаването на маки дивани с много възглавници по тях е нещо напълно нормално и ежедневно. Но за повечето лапета нещата не стоят така. Те могат само да гледат тези филми и да си представят, че те са там и те живеят по този начин. Те също си имат своя собствена спалня, но тя със сигурност се различава много от тези във филма.

Но по всичко си личеше, че актьорите много харесваха техните детски стаи – просто личицата им грееха докато се излежаваха насам-натам и си похапваха сладкиши. Имаше един герой от филма, който просто не стана от тези дивани през цялото време. Неговата роля беше много мързелива, но съм сигурна, че актьорът едва ли се е оплаквал.

Но пък филма май е доста популярен, така че може би и те да могат да си позволят една такава спалня вече.